Една душа увехва,
дала мила клетва
да се държи и да не тъгува,
но след време по друг път пътува.
Един ден живее в красота,
но лампата скоро угасва в самота
и що живота й в щастие крепеше
вече надалеч от нея летеше...
И сякаш нямаше какво да я спре,
да държи пламъка да не умре.
Да... нямаше я вече красотата
и всичко потъваше дълбоко в самотата, ...