May 27, 2008, 9:42 PM

Сам под дъжда 

  Poetry » Phylosophy
1061 0 5
Паля поредна цигара в нощта.
Тъжно е небето, отново заплаква.
Като послание във небесата издига се димът,
а аз мечтая съкровената мечта.
В дълбока локва се оглеждам,
а над мен облаците оцветени сякаш с туш,
тайно открадват моята надежда
и неподвластно усилват студения душ.
Отново изправена пред мен е самотата,
безпощадно разкъсва моето болно сърце,
като стрела от огън ме пронизва в душата
и безспирно ограбва от мен парче по парче.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Дечев All rights reserved.

Random works
: ??:??