Сам под дъжда

Jan 26, 2012, 10:35 AM

Poetry

885 0 1

от Добрин Петров

Нощем по пустите улици

пак се разхождам. Самотен...

Под лампите, дето мъждукат,

вятърът тъжно косата ми роши.

Подминава ме, свит в своя шлифер,

човек със каскет до очи,

пред осветена витрина се спира,

но пак втурва се, сякаш нещо гори.

Заръмява ситен дъждец,

колкото да намокри земята.

А аз на ъгъла, под стряхата скрит,

все чакам да срещна Съдбата.

Но няма я... Нито жива душа,

наоколо, освен мен, да се скита...

Сам със себе си пак съм, си казвам,

и в гърдите ми буцата свива се.

Неони красиви пак мигат, жужат,

и бавно към къщи ме водят краката,

пристъпвам под сенките, дето не спят,

че сам под дъжда съм, аз тихичко плача...

Please sign in with your account so you can comment and vote.