Едно момче върви и си говори,
а хората го гледат изумени.
Непримиримо, то за нещо спори,
ръцете си размахва вдъхновено.
Момчето истината търси значи.
Горещо правотата си доказва.
Тълпата любопитна от зяпачи
с усмивки многозначни го наказва.
Момчето е вглъбено в диалога,
коли не вижда, клаксони не чува.
"Не го прекъсвайте ! Говори с Бога ..." -
една женица плахо пророкува.
"Сам си говори! Той е луд! Самотник!" -
крещят след него, злобни до насита.
Във суетата тъжна - странен бродник -
Бог го изпрати, за да ни изпита.
© Нина Чилиянска All rights reserved.