Jun 10, 2004, 3:30 PM

Сама 

  Poetry
1998 0 2
В пустиня от пепел и кал
светът ме превърна без жал.
Парче по парче,невидял,
разкъса душата ми цяла.
Сега нито ям,нито спя,
кажи ми - защо съм сама?
Каква непрогледна тъма...
Животът се свърши...Ура!

© Катя Вълчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Звучи изстрадано...
  • Определено има потенциал в тази тъга ,но и определено ми допада така изразеното познато чувство,така че продължавай в същия дух,успех
Random works
: ??:??