Стоя сама, загледана в морето, капят от очите парещи сълзи, светкавиците поразяват пак небето и сякаш казват ми умри. Мъката обзема ме изцяло по теб, по твойте хубави очи, а небесен глас ми отвръща забрави го, за него не плачи, но боли, сърцето е ранено и ножът още в раната стои, сърце, което бе от теб пленено, сега не спира да кърви, и ето, спира то да бие... Отивам си,умирам бавно аз... Душата бялата пътека ще открие. Издъхвайки, ще шепна обичам те. Срутиха ти се мечтите, срути ти се и душата, усещаш, че загиваш в самотата!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.