Стоя сама, загледана в морето,
капят от очите парещи сълзи,
светкавиците поразяват пак небето
и сякаш казват ми умри.
Мъката обзема ме изцяло по теб,
по твойте хубави очи,
а небесен глас ми отвръща
забрави го, за него не плачи,
но боли, сърцето е ранено
и ножът още в раната стои,
сърце, което бе от теб пленено,
сега не спира да кърви, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up