Сама

Сърцето много пъти ти прости.
За теб последен беше всеки грях.
Но да прощава то се умори,
и без любов да свикна не успях.

Това което с тебе имах аз
за два живота стигаше ми, знай!
Но свърши вече всичко между нас!
Бяха твоите лъжи без край.

Желаех нощем твоите ръце
и исках да ме любиш до забрава.
Самотно беше моето сърце.
Та на какво ли то да се надява?

Ти търсеше във другите жени
любов, а аз те чаках да се върнеш
Когато се прибираше в зори
исках само ти да ме прегърнеш.

Но лягаше до мене уморен
а аз оставах будна и сама.
Очакваше ме пак пореден ден
на тъжна и забравена жена!

Все още върху твоите гърди
червилото и биеше в сърцето,
и в този миг сред болка и сълзи
проклинах теб! Проклинах и небето!

А исках само мъничко любов,
една прегръдка, силно мъжко рамо.
Но ти не бе за любовта готов!
На мен целувка стигаше ми само

и най-щастлива щеше да съм аз,
но уморих се вече да прощавам!
До тука беше всичко между нас!
Не искам без любов да се раздавам!

06.02.2019 г.