Сама съм сред толкова хора,
изгубих се в чужда вселена,
не виждам, не искам, не мога
да дишам с душа разчленена.
Обгръщам се плътно със мрака,
Светлината нацупена бяга,
потъвам в мълчание... забравена,
искрицата в мене догаря.
Самотата ръчички протяга
и топло във мене се гушка,
притискам я нежно към себе си
и зная, че тя ще ме слушка. ...