И ето, пак стоя сама,
опряла тъжно глава върху стената
и мисля, мисля аз сега,
защо получи се така.
Помислих аз за теб
и в този миг потрепна нешо свято,
потрепна пак и пак,
а след това внезапно спря.
Помислих си, бе само трепет,
но уви, тоз трепет продължи
и аз останах щастлива до зори.
До зори повлияна от незнаен трепет, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up