Като пъстра пролет претворявам

мечтите си във есенни листа.

Небето мигом притъмнява

и безпощадно стича се дъжда.

Порой от гръмки думи ме понася

и не зная как да продължа.

Коя съм аз? Къде съм?

Кой път да извървя?

Като слана жестока измамите

попариха изстрадалата ми душа.

Очите ми са сякаш слепи

и рея се в простор от мъка и тъма.

Коя съм аз? Къде съм?

Дали във пламъци ще изгоря?

Сърцето ми тъне в мрак и самота

и трудно себе си познавам

зад воала от лъжи и грехота.

Объркана пристъпвам тихо

и сълзите ми се сливат със дъжда.

Коя съм аз? Къде съм?

Ще ме спаси ли някой или съм съвсем сама?