Сама съм във пустинните нощи
край мен вее вятър леденостуден.
Сама съм, до тук са моите мощи
щом на гордостта съм в плен.
В мене нещо се счупи отдавна,
не пламти огъня в мойто сърце.
Но то ми пее мелодия бавна,
която на смърт ме зове.
Изглежда аз роб съм на чувства
като камък тежащи на мойта душа.
Може би грешна, може би чужда,
осъдена на вечна самота.