Aug 29, 2006, 3:02 PM
Сама
Защо замина и остави ме сама,
сама разплакана в нощта.
Нима не знача вече нищо аз?
Защо загърби любовта пламтяла между нас?
Аз с трепет чакам всяка нощ
без теб съм нищо,
нямам капка сила, мощ.
Но това е моето призвание:
да съм подложена на вечното страдание,
да стоя в самотата,
да посрещам ударите на съдбата.
сама разплакана в нощта.
Нима не знача вече нищо аз?
Защо загърби любовта пламтяла между нас?
Аз с трепет чакам всяка нощ
без теб съм нищо,
нямам капка сила, мощ.
Но това е моето призвание:
да съм подложена на вечното страдание,
да стоя в самотата,
да посрещам ударите на съдбата.
© Кремена All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
браво много точно и вярно си се изразила понякога така става .. ;( /6
-
Ахх това чувство... До болка ми е познато... Поздрави и успех за напред!
-
По-скоро слабо и банално!
От мен слаб!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
