abandoned_girl (Петя Терзийска)
115 121
Nov 1, 2006, 12:21 AM

Сама... 

  Poetry
568 0 3
На маса за двама седяло момиче.
Очаквало силно своя любим.
Изпълнено с трепет, красиво, обичащо,
обвито от страх, така уловим.
Със чашата вино седи във ръка.
И гледа празното място до нея.
Тя знае - ще дойде, започва нощта,
за него тя тъй силно копнее...
Но часовете отлитат, а него го няма.
Изгряват сълзи във очите красиви.
Нима вярната дума, била е измама?
Нима сама ще допие туй вино пенливо???
Но тя там стои... Стои и го чака.
Часовникът бърза, за миг той не спира.
Стои тъй самотна, измамена в мрака,
солени сълзи във очите напират.
Нима няма да дойде любимият й сега?
Нима тя ще бъде излъгана пак?
Нима ще остане отново сама,
обвита във болка, разядена чак?
Но, ето, нощта, че бавно изтича.
А масата все тъй празна стои.
Тя чака онзи, когото обича,
и с устни едничкото име мълви...
Ресторантът затваря. Тя тръгва навън.
По мрачните улици тихо върви.
И моли се това да е поредният сън,
във който момче душата нежна рани.

© Петя Терзийска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И този стих е много истински, много изстрадан. Който каквото и да ти каже няма да намали болката.Лично аз мисля, че той е губещият, а не момичето...
  • Дано това не е поредния, а последния сън, мило момиче. Аз съм с теб. Освободи съзнанието си. Това, което се откъсва от сърцето ти не стига до него. А ти ТРЯБВА да продължиш напред, ДА ЖИВЕЕШ. Живота е такъв, какъвто сами си го направим.Стискам ти палци. Поздравления за чудесния стих!!!
  • Поздрав!
Random works
: ??:??