gerry (Гергана)
11 15
Jul 5, 2008, 11:17 PM

сама 

  Poetry
969 0 4

И стоя отново...

пак сама и пак нещастна,

че ги няма жадуваните мигове,

че всичко вече е отминало.

 

И стоя  отново...

пак във мрака, отново уморена

от болки и терзания, парещи като въглени горещи.

 

И стоя отново...

пак умислена за отминали неща и стари грешки,

за всичко, което е било тогава.

 

Сега сълзите са моята утеха, 

болката е моята сестра,

спътникът ми скъп е самотата,

мислите ми са пътека към моста на моята душа, 

където съществуват само хаоса и пустотата!!!

 

© Гергана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??