Black_Angel_Tearss (Анита РаНгелОва)
23 32
Nov 17, 2007, 12:26 PM

Сама 

  Poetry » Other
1118 0 3
Прелетните птици прибират се у дома,
а ти, момиче, си сама.
Няма на кой да обясниш,
че неволно грешиш.
Никой не те изслушва,
щом вратата си затвориш,
всеки те подслушва.
Задаваш си хиляди въпроси
и търсиш обяснение за своето падение.
Волята ти те предава,
късметът ти изневерява
и мислиш си - има ли смисъл да се бориш
и за благоденствие да говориш...
Дали ще продължиш,
ще успееш ли на трудностите да удържиш.
Животът е в твойте ръце,
разперваш ги и за миг
вятърът го разпилява и съдбата те изоставя.
И пак се питаш - дали си заслужава...

© Анита РаНгелОва All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??