Толкова си близо,
а всъщност толкова далеч от мен.
Показваш близост,
загрижено си вперил ти очи в мен.
Поведението ти е неприсъщо.
Страх те е да не бъдеш наранен.
Затова вина аз имам също.
Но знай че няма сила по-могъща,
когато сърдито се намръщя,
да разтопи сърцето ми така,
както допира на твоята ръка
по сухите ми устни,
пропити от слова невръстни,
изречени в ярост и в тъга.
Самота не търся,
но пропива ме безжално на мига.
От гордост ти не би склонил глава,
но печал и двамата не търсим.
Сама история неща аз да кова.
© Deya All rights reserved.