Сега съм тук, на друго място утре.
Намирам нещо тук, а другаде изгубвам.
Днес плача, а утре ще се смея звънко.
Така по-истински и пъстър е животът ми.
Опитвам се играта на живот
по правилата честно да играя -
залозите й са огромни, но съм добър играч.
Понякога ми липсва само топлината,
която съм раздала, но тя към мен не се завръща.
Страхът от самотата вече ме пробожда,
а да допуснеш някой си до себе си е трудно.
Не искам да живея подредено, кротко
и затова сама ще продължа да крача.
И, може би, докрая тъй ще бъде…
Надявам се, поне себе си не ще загубя.
01.09.2009 г.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
а да допуснеш някой си до себе си е трудно.
Може страхът да ти помогне да допуснеш...