Сама съм във мрака и пак тебе чакам,
но ти не идваш - "Защо?"
Сълзите се стичат,страните обличат
във крехко кристално стъкло.
Отново е ден - неприветлив,студен,
но вече не питам - "Защо?"...
А огънят в мен,тръпнал целия ден,
незнае къде си...с кого...
Аз знам теб те няма,но аз ще те дочакам
да видя отново твоето лице.
И тихо във мрака аз теб ще дочакам
и твоите нежни ръце.