Сама си – крещи тишината.
Сама си – стените крещят.
Сама си – нашепва го вятърът.
Сама си – плаче дъждът.
Сега си – нашепва ми времето.
Сега си. Утре не си.
Не чакай да ти отнемат
последните чисти сълзи.
Очаквам – прошепвам на себе си.
Очаквам... Кого ли? Защо?
А животът дълбае лицето ми
с най-грубото свое длето.
© Албена Стефанова All rights reserved.