Отдавна ти растеш във мен, коприва,
но твоят сок комай отрови почвата...
Но празна бях - затуй и те поливах..
И ти все пак си някакво започване!
Привикнах вече с паренето ти, коприва...
И аз мечтаех да отгледам рози - но уви...
Не те виня за туй, че си парлива -
понякога без болка повече боли!
И ти растеш, растеш, растеш, коприва -
на стръкове от моите плодородни рани,
жетварският сезон, усещам, си отива -
Цветовете ти ще си останат неприбрани... ...