Той вървеше през улицата улюлявайки се ту в една посока, ту в друга. Дъждът се беше пропил в дрехите му и отмиваше горчивите сълзи, които се стичаха от неговите очи. Споменът за неговата приятелка го преследваше неуморно. Знаше, че всичко между тях е приключило, но той така и не можа да преглътне истината, че тя е в обятията на друг. Все още я обичаше по онзи неуписуем начин, за който беше чел само в книгите. Внезапно го обвзе една ужасяваща мисъл. Той си беше наумил, че тази болка може да спре само по един-единствен начин, да сложи край на живота си. През целият път до вкъщи, обмисляше целият сценарий. Дали ще боли? Бързо ли ще свърши? Какво ще стане, когато научат семейството и приятелите му? Но болката по изгубената любов взе превес над расъдака му и беше твърдо решил да го направи. Най сетне се прибра у дома. Светна лампите и видя малкото си приятелче, Бакстър. Кученце на една годинка, което неговата любима му подари за последният роден ден. В този миг нахлуха в съзнанието му спомени за любовта и разбитите мечти които имаше за бъдещето си със Лейла.

-Това е краят-каза си той отивайки към спалнята да вземе пистолетът който държеше в сейфа си. Ръцете му трепереха, докато поставяше патрон в цевта, лицето му се потеше и беше така пребледняло сякаш вече беше дръпнал спусъка. Упря го в сърцето си. Плачеше неспирно и се обвиняваше, че животът го наказа по този несправедлив начин. С последни сили постави пръста си върху спусъка и точно преди да го натисне чу звънецът от входната врата. Той не спираше да звъни. Ричард си помисли, че по това време няма кой друг да го търси освен досадният съсед над него, който идва да му прави забележка за стенанията които се чуваха от апартаментът му. Каза си - спокойно от утре всичко ще е тихо, мен няма да ме има и ще се наслаждаваш на тишината. Остави така да звъни звънеца и се съсредоточи към неговият план да натисне веднъж за винаги спусъка на пистолетът си. Пое дълбоко въздух обърна се да види за последно снимката на Лейла която държеше на нощното шкафче до главата си. С последни стенания успя да каже през сълзи обичам те,, и натисна спусъка. Миг на тишина. Пистолетът засече, не успя да гръмне. Ричард погледна пред него иконата на Господ, която беше закачил на стената и осъзна, че това е знак, втори шанс да продължи животът си. Той захвърли пистолетът в страни и се изправи. Искаше му се само да поиска прошка от съседът, който тормозеше дни на ред със неговите непрестанни стенения. Отиде до входната врата, отвори я и тогава видя немислимото за него. Тя беше там, беше пред вратата му. Лейла, неговата любов го беше последвала в дъжда, мокра до кости стоеше със пръст върху звънецът, цялата трепереща от студ. Но погледите им не се отделяха един от друг. Тя падна на колене пред Ричард обляна в сълзи и промълви-прости ми любов моя, прости ми. В този момент Ричард сякаш беше забравил какво щеше да извърши до преди минути и как тя го бе подтикнала към това. Той коленичи до нея, хвана я за ръцете, облян също в сълзи и каза само - обичам те. Доближи се до нея и притисна усни до нейните. Това бе най страсната целувка, която някога са изпитвали от времето в което бяха заедно. Коленичеха пред вратата и се целуваха. Това бе моментът в който си обещаха никога повече да не се нараняват един друг, а само да се обичат така сякаш всеки е единствен на света за другия.