Sep 19, 2010, 7:48 PM

Самичък в играта 

  Poetry » Phylosophy
962 0 27

Животът за тебе  кълбо е от прежда -

затегнат, прорязващ, на възли богат.

И, както сърдито брат брат не поглежда,

ти прошки не даваш. Защо? - На инат!?

 

 

С безспирна ненавист се пак големееш,

"възпяване" искаш от всички страни.

Дали (не)съзнателно? И все тъй се смееш...

Ще трябва подходът да ти се смени!

 

 

Крила като гарван полека разперваш,

окото - вторачено в чуждия скалп.

Надолу се взираш, прецизно се вглеждаш -
за тебе да бъде! Същински сатрап -

 

 

без милост изискваш. Изправил снагата,

надолу поглеждаш, не си и смутен...

Върти се животът. И знам, че в "играта"
самичък ще бъдеш - с живот провален.

 

 

 

 

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??