Mar 27, 2015, 10:53 PM

Самият залез на човешкия живот 

  Poetry
372 0 0
Самият залез на човешкия живот
Есен последна над гроба скърби
Жълтите листи целуват треви
Голите вейки си спусна върба
С тръни ги слива напомня тъга
Вятър бездушен във мрака шепти
Плачещи вейки цветя замрази
Зимата само ще спи векове
Чак до забрава под тез снегове
Под спазена стъпка „Амфибрахий”
Това стихотворение е подходящо за надгробна плоча.
06.08.2014 Кирил Апостолов Иванов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Иванов All rights reserved.

Random works
: ??:??