Самият залез на човешкия  живот

Есен последна над гроба скърби

Жълтите листи целуват треви

Голите вейки си спусна върба

С тръни ги слива напомня тъга

Вятър бездушен във мрака шепти

Плачещи вейки цветя замрази

Зимата само ще спи векове

Чак до забрава под тез снегове

Под спазена стъпка „Амфибрахий”

Това стихотворение е подходящо за надгробна плоча.

06.08.2014                                                  Кирил Апостолов Иванов