burningdesire (Любослава Пиринкова)
61 240
May 21, 2016, 4:59 PM  

Само 

  Poetry
381 0 4

Само стих ще оставя за теб.

Нито повече.

Нито по-малко.

Колкото да си ме спомняш.

 

Че ме e имало.

В душата ми. В твоята.

Нито сега.

Нито никога.

 

(Но от време на време.

Хубаво е, повярвай ми.)

Две-три думички за размисъл.

Тлееща в пепелник цигара.

 

Изстиващи вече устни.

(Не знам дали твои или мои...)

И един химикал.

Колкото да има.

 

Все за спомен, казват.

Но аз знам, че...

Все някога ще се уморим,

ще изгасим свещите на мълчанието.

Взаимно ще затворим очи,

мислите ни като дим ще изчезнат.

 

И няма да се знае

кой кого унищожи.

Ще летим. Но плавно.

Обещавам.

 

Ще свържем тела и сърца,

ще ги опаковаме

в чувства.

А хартията - и тя е една...

Скъсана, скъсана...

 

Ти ще ме мразиш, задето те върнах...

А аз себе си,

задето те оставих

да си отидеш.

© Любослава Пиринкова All rights reserved.

21.05.2016 г.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви за предложенията!
  • просто предложение: в "за където те върнах", "за където те оставих" >>> "защото" или " задето".
  • Благодаря Ви, оценявам го!
  • "Само стих ще оставя за теб.
    Нито повече.
    Нито по-малко.
    Колкото да си ме спомняш.
    Че ме имало.
    В душата ми. В твоята.
    Нито сега.
    Нито никога.
    (Но от време на време. Хубаво е, повярвай ми.)
    Две-три думички за размисъл.
    Тлееща се в пепелник цигара.
    Изстиващи вече устни.
    (Не знам дали твои или мои...)
    И един химикал.
    Колкото да има."

    Любослава, в тези думи има много поезия, която е толкова естествена... Харесвам много метафорите ти.
    Виж нещо, една авторка, която пише поезия в проза, поне аз така и казвам.
    https://otkrovenia.com/bg/profile/ralina13
Random works
: ??:??