Само когато вали -
само тогава мога да плача
и само луната сребролика знае и вижда -
как сълзите ми
като палещи звезди -
потъват в тишината и мрака...
Само когато вали -
само тогава мога да плача
и само във спокойствието на здрача -
душата ми може да се скрие
и тихо, и кротко да зачака -
да се пречисти от самотата...
Но само тогава,
когато заплача,
само тогава песента зазвучава -
на есенни листи отронени;
на бистри потоци пресъхнали;
на птичи песни замлъкнали;
на безброй въздишки издъхнали...
И се свлича с мътните порои -
песента на две влюбени сърца,
които се зоват във тъмнината,
завиват се с тишината
и се преструват, че спят -
към светлината търсейки път...