Само ако знаеше...
Тишина окова въздуха, времето спря.
В този късен час луната озираше силуета два.
В този късен час шепнаха си листата едва.
Шепотът превърна се в песен звънлива.
Звукът разнесе се навред, тишината разруши се.
В този късен час чу се глас.
Глас – плах.
Едва доловим, глас, отразяващ стонове вековни.
Думи изречени, дела несторени.
Болка, разрастваща се в гърди, изпити от отрова.
Сърце от омайна усмивка заблудено. ...