Jun 7, 2009, 11:52 PM

Само длан 

  Poetry » Other
964 0 11

Децата в парка се прегръщат.

Момиченце са и момче.

Ръчичките един към друг протягат

и слънчевото ги влече.

Децата двете -  се прегръщат

неясно, просто, но велико.

Зарядите добри възкръсват -

дребнавото за миг изтрито.

Децата в парка се усещат.

Откриват се един на друг

Любвеобилно се поглеждат

и констатират, че са тук.

Децата били сме и ние.

Далечно вижда ви се, знам.

Детето сетивата крие –

протегната за ближния ни длан.

© Мир All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • благодаря на всички виами да все още се боря да запазя детето в себе си, и съм доволна, че си струваако не друго, то поне подмладява успешно
  • Пораснала си страшно-поетически .А винаги бъди дете!Поздрави!
  • Поздрав!
  • Колкото по-дълго опазиш детето в теб, Галка, по-дълго ще живееш! Поздравления за споделеното!Ваше Благородие
  • Замисъла е хубав!
  • Ами опитвам се да запазя детето, приела съм предизвикателствотоа що се отнася за големите, вече знам , че има такива иначе нямаше да прочетат това
    Поздрави на големите деца от мен
  • Пази детето в себе си - много е очарователно!
  • Дай Боже и на големите по частица от детето в твоя стих!
  • иска ми се по-често да се сещаме за тази Божия промисъл.
    Благодаря ти Таня!
  • ... откриват себе си... и Света... любвеобилно - както всъщност е Божият промисъл...
Random works
: ??:??