Само думи
В душата му бушуват
обич и омраза...
Сърцето ми умира,
но сутрин пак се ражда.
Аз искам да те имам
единствено за мене,
но сутрин се събуждаш -
започва твойто време:
ежедневие задушно,
лицемерие бездушно,
усмивки изкривени,
думите - изпепелени...
Сълзите - не изтекли,
думи не изрекли.
Душата като буца
не мога да разбия.
Аз искам да разбирам
но често не подбирам
думи неизречени,
думи непрочетени...
© Димитрина Канева All rights reserved.