Колко време премина край мен,
аз не зная, а и не искам може би.
Спокойно пристъпям сломен
под скръбния вой на бойни тръби.
И тъмнина се плътно спуска
над града окаяно самотен.
Без свян се месецът отпуска,
гали нежно света помътен.
Запокитен в тоз печален край,
сред непрогледна тъма аз крея.
Чезна бавно във мрачен безкрай,
между брегове ледни се рея. ...