LeCoeurGothique (Бодуен)
38 41
Jun 24, 2008, 6:49 PM

Само един поглед - вечност 

  Poetry » Other
856 0 6
Колко време премина край мен,
аз не зная, а и не искам може би.
Спокойно пристъпям сломен
под скръбния вой на бойни тръби.

И тъмнина се плътно спуска
над града окаяно самотен.
Без свян се месецът отпуска,
гали нежно света помътен.

Запокитен в тоз печален край,
сред непрогледна тъма аз крея.
Чезна бавно във мрачен безкрай,
между брегове ледни се рея.
 
И скитайки, сляп за хорската лудост,
копнея само за един поглед - вечност.

© Бодуен All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Харесах
  • Сонетче
  • Много е красиво!
  • Стиховете ти, както и текстовете, които подбираш за превод, напълно в синхрон със снимката, която си избрал, ме карат да се запитам дали не си се завърнал от едно далечно минало, за да ни отвориш очите...
  • Е, благодаря много! Ще се постарая да бъда по-активен. Въпреки, че и над мен "тегне" ограничението за една публикация дневно...
  • Невероятно ! Много ми хареса ама айде поустни още нещо.. Наистина мн ми хареса. Много поздрави
Random works
: ??:??