Jul 30, 2007, 5:54 PM
Само една душа
Само една душа
Разбивах каменни стени с юмруци.
Въглени живи горяха плътта.
Сама си избодох очите.
Вървях под ръка със смъртта.
Тръни обезобразиха лицето,
рисуваха грозни черти.
Тъгата изтръгна сърцето
и като сухо листо надроби.
Сама се изтезавах със надежда,
болката на тялото да победи
онази, другата в душата,
която много повече боли.
Но раните по тялото зарастват,
не оставиха по кожата следи.
От мене вече нищо не остана,
освен една душа, която да боли.
Разбивах каменни стени с юмруци.
Въглени живи горяха плътта.
Сама си избодох очите.
Вървях под ръка със смъртта.
Тръни обезобразиха лицето,
рисуваха грозни черти.
Тъгата изтръгна сърцето
и като сухо листо надроби.
Сама се изтезавах със надежда,
болката на тялото да победи
онази, другата в душата,
която много повече боли.
Но раните по тялото зарастват,
не оставиха по кожата следи.
От мене вече нищо не остана,
освен една душа, която да боли.
© Мари Пиф All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Всичко се оправя след време, хубав стих.
-
Ако бях наистина дявол, за този стих бих ти написал: Добре дошла в моя свят! Но да кажем, че всичко минава с времето, само надежда не губи, стиха е прекрасен
-
често се случва в живота, поздрави
-
Щом раните се заличени, смятам, че и лошите спомени!!!
Поздрави!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
