May 22, 2018, 5:45 PM  

Само една малка шепа 

  Poetry » Other
899 6 5
Шепа живот, само шепа живот ми остана.
Скучен и лош, скучен и лош, лош и скучен...
Но не го пускам и стискам юмрук като камък.
Впрочем от камъка има много какво да научиш.
Как да мълчиш, а да знаеш красива история,
да студуваш, а в тебе – гореща обмяна на атоми,
как да те има, макар бегъл щрих във простора,
на крехка трева и вечна скала как да бъдеш приятел.
Как всяка минута да жертваш от себе си късчета,
да се стопиш в спокойна пътека към нечий тих дом,
и да чакаш, да чакаш, ако някой реши да се върне,
щом поиска да му станеш трева и скала, небосклон... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Провокацията за това стихотворение дойде  от  "Чайка" и откровенията на Антон Павлович по повод пиесата му:

 "Казвате, че сте плакали на пиесата ми. Пък и не само вие. Но не за това съм я писал. Друго исках аз... Исках честно и откровено да кажа: лошо и скучно живеете. Разберете най-сетне, че лошо и скучно живеете. Какво има тук за плачене..."

"Пиша пиеса... Страшно лъжа, против всякакви сценични закони. Комедия... Три женски роли, шест мъжки, четири действия, пейзаж (изглед към езерото). Много разговори за литература, много малко действие, пет пуда любов..."

Random works
: ??:??