Само искрица
Тъмно. По-тъмно от сявга.
Аз съм, и не съм. Не! Съм!
Тук. Както била съм нявга –
летяла в Големия Сън.
Животът е Тъмно. Тъй тъмно,
че на лъскав кюмюр ми прилича
битието му – стръмно, тъй стръмно,
че ходилата като кремък посича…
Любовта е Желязо. Не ковко.
И вкусът ѝ – железен – на кръв.
Тя е Слънце! И пъплещ е охлюв. ...