veesii70 (Веселка Стойнева)
411 7630
May 17, 2013, 8:44 PM

Само когато... 

  Poetry
639 0 9

Колко пъти изпускам влака към себе си,

несверила часовника-истина,

с тежки куфари - нерешени ребуси

на перона на Недонаписаното.

 

Колко пъти се лъжа в лицата зад маските,

които отдавна ги няма

и не вярвам, че има хора празни,

и се мамя, че няма измама.

 

Колко пъти купувам билет за никъде

със запазено място - "наивност"

във  вагона последен на тъжни стихове -

недолюбени, недоразлистени.

 

Колко пъти изпускам влака към себе си

без да знам накъде ще пътувам.

И само когато, когато съм с тебе,

се откривам и съществувам!

 

 

 

 

 

© Веселка Стойнева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??