Jan 25, 2008, 2:11 PM

Само любовта носи сатен 

  Poetry
528 0 8

Бях полугола сянка,

когато срещнах шивача.

Крадях листата на дърветата

 да се обличам в здрача.

Денем скитах сред обречени

на делничност дознатели,

нощем гледах как пресечени

от фалш танцуваха с приятели.

Комплиментите лепяха  се

и сменяха партньора,

танците  въртяха се

 по дансинга бърборещ...

А той крещеше в смях,

но глъхнеше в еуфорията.

Всички голи бяха,

но никой не говореше.

Присмиваха се прозаично,

шушукаха на гроздове,

а своята циничност

превръщаха в мостове

към лицемерен делник,

гуляй и лъжещ ден,

с ръждясал от сълзи мерник,

целящ облечени в сатен...

 

След срещата с шивача

парирах зли очи.

Сатенена в здрача

танцувах до зори...

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??