Те всички ме обичаха. Жестоко.
Зазиждаха вратите ми на влизане.
Кълвяха моя поглед, еднооки.
Закичваха ме с гривни. От прогризано.
Те всички ме боготворяха. Хищно.
Подпалваха от ризите ми клади.
Принасяха ме в жертвен дим към нищото.
А исках малко... само малко младост.
Те всички ме четяха. До поискване.
Не питаха дали ми е безкръвно.
Бях нужна в жеги - сянка от разлистване.
Когато ме попари плач, си тръгваха. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up