Владетелите мислят си, че повеляват...
Месията никога... слуга не става...
На живота нишката се изтънява...
Вечерите се повтарят и забравят...
В мразовита зима всички се събират,
в редица причудлива те заспиват,
като китна градина разнолика,
от първи цъфнали лалета.
Луна втренчено, изцъклено ги гледа
и спомени изкорубени избледнява...
Само ти и аз... разчупваме леда им...
А дъждовете песенни се бавят, ...