В памет на отец Мариуш Полцин
Като камък сизифов нагоре
все търкаляме дните си клети.
Претоварени с грижи, с несгоди…
И с немалко излишна суетност.
Ден след ден се затрупваме с вещи –
нови мебели, къщи, коли…
Сякаш с тях ще живеем тук вечно!
И смъртта ще ни заобиколи…
Може би само в мигове траурни
с някой близък, преминал в отвъдното,
се запитваме колко се радваме ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up