Душата ми пропита е от спомени, настръхнали
от студ, любов, сълзи и страст,
смисъла - все губя го и рядко го намирам,
най-често чувайки името ти.
Съсипване, обсебване и СПОМЕНИ,
усмихваш се и нежно ме целуваш,
аз не вярвах, че така ще стане,
бях тази, която наранява, върна се стократно.
Чудно, вече не обичам слънцето,
заспивам на горяща свещ и звездна светлина,
а ти докосваше така нежно и така обичаше,
мислех, че играем някаква игра и подиграх се... ...