Твърде дълго бях сама,
твърде счупени сърца,
един живот, една съдба,
а колко много вина.
Лъжа след лъжа,
спомен за изречени слова,
към тебе пак вървя
и търся утеха в студа.
Към пропаст може би летя,
но дали си струва да горя.
Във сянката на нечия жена
долавям в капките роса ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up