Животът си в ръце вземи,
бял полет в дните да звъни,
горчивото с пепел посипи,
вратата на мрака заключи,
обичай и враговете си дори,
в слънце облаците прероди.
Прошка дните ти да краси,
да изтрие ръждивите вини,
в съдбата щастие да пее,
доброта в сърцето да грее.
На гнева не плащай данък,
животът е само миг кратък,
живей за този миг красив,
не бъди облак студен и сив.
Като лъч от слънчева дъга,
дарявай щедро с топлина,
всяко зло с добро победи
и бяло сбъдване ще блести.
Докрай себе си винаги бъди,
съкровените си мечти сбъдни,
не се страхувай, високо лети,
най-вълшебното небе отключи,
и не забравяй никога, помни,
само смелият истински лети.

Мъдрост древна вгради в своя ден,

бяла истина в нея нетленно блести,

прошката не означава ЗАБРАВИ,

а  ПОМНИ, че никой не е съвършен.