В нощта ти ходиш и тъмнината се слива с мечтите ти .
Стъпваш в локвите ,
събрали се от дъжда на твоите очи.
Ангели черни виждаш ,
летящи над теб и разпиляващи твоите спомени по прашните ,мрачни улици.
Цвете на злото ти откъсваш и потапяш го във вазата на милостта.
Откъсваш се от света и потъваш в самота.
Въздухът за теб е отрова ,
а слънцето непоносимо изгаря твоята кожа .
Ти не си вече човек , само сянка от теб е останала !!!
© АЛЕКСАНДРА All rights reserved.