May 28, 2007, 8:03 AM

САМО ТАМ 

  Poetry
600 0 15
Уж сме от едно тесто замесени,
но с различно качество брашното.
Роним се като презрели кестени
и не оценяваме живота.

В луда гонка с времето, забравяме
да си кимаме с очи усмихнати.
Нищо не желаем да прощаваме
и лъжи прегръщаме за истини.

В магазини вместо в църкви влизаме...
Търсим Бога в щури опаковки...
Съжаляваме се, че така е писано
и събираме сълзите си във локви.

Плашиме децата си със себе си
и се радваме, че те треперят,
(а мечтаехме за бели лебеди!...)
утре все забравяме за вчера.

И гори земята като факла
от изкуствените хорски ежби...
Само в бабината стара ракла
скътани са обич и надежда.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Отвори бабината ракла... Остави я така...
    Не прибирай Духа й обратно, приятелю!...
  • Ани, не обръщай внимание на двойките.Тоя който ги пише и ти го хвалиш.Нека е жив и здрав.Може пък и да ги заслужавам.Все едно.Аз няма да се стремя никога да пиша според законите на литературата и поезията, а ще слушам онова което ми диктува сърцето.
  • ,,утре все забравяме за вчера.''
    Страхотно е, Вальо!
    Браво!

    П.П. И тука ли е имало двойка
  • Много ми хареса!
    Браво!
  • Супер си отново!
  • Харесва ми много.
  • Браво, адаш! Поздравления! Ей така продължавай!
  • А дали и извън бабините ракли,не можем да открием ОБИЧ и НАДЕЖДА?
    Можем,стига да поискаме да ги видим,поне аз така мисля!
    А стихът ти е отново на висота!
  • Плашиме децата си със себе си
    и се радваме, че те треперят,
    (а мечтаехме за бели лебеди!...)
    утре все забравяме за вчера.
    ...
    Все се чудя как ги редиш...
    Прекрасен е, Вальо!!!
  • Хубав стих!Кара те да се замислиш!Поздрав!
  • Това е едното лице на нещата, Вал.
    Напиши и за другото.
    Поздрав!
  • Силно,поздравления и от мен!
  • Силен стих! Удоволствие бе да прочета!
  • Много хубав стих, Вальо!!!
  • разкошно стихотворение, Вальо!
Random works
: ??:??