Jul 26, 2007, 10:37 AM

Само тази нощ 

  Poetry
1045 1 9
Късно е.
Нощта е спуснала завеси.
Тихо е.
Шумът отишъл си е веч.
Часовникът брои минути,
а ти си толкова далеч.
Тъмно е.
И по-добре така е:
във тъмнината се е скрил страха.
Страхът от нещо непознато
или от това, да не сгреша?!
Какво е грешката, не зная -
измамно чувство е това.
Във този късен час ридая
и не мога аз да спра.
Утро е.
Слънцето излиза от кревата,
показва си усмивката добра,
приветства ме - нали съм му позната,
от години съм на таз Земя.
Усмихвам се и аз, и тръгвам бавно,
с неуверен ход към новият ми ден,
с една надежда - да не се повтори
нощта, която мина покрай мен.

© Маги All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??