May 3, 2011, 8:49 PM

Само теб 

  Poetry » Love
1338 0 6

Отново замислена в леглото лежа,
пияна пак, с бутилка самота
и пак лицето на ангел бленувам,
ангел ли - не, само тебе сънувам!

Само теб - мое нежно създание,
само теб - мое сладко страдание,
само теб - моя едничка утеха,
мой пурпурен залез, към сърцето пътека.

А самотата отново във чаша се влива
и мисли, че мен ще направи щастлива.
Но щастието за мене само едно е -
да имам сърцето на ангел за свое!

А ангелът далечен в неспокойния ми сън
нежно ме докосва и отлита навън...

© Анет Мирчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??