Само теб обичам
Защо така се отчуждихме?
Нима чашата до дъно не изпихме?
Нима животът път не ни проправи,
или любовта отново ни забрави?
Нима не си подадох аз ръката?
Нали опитахме да повалим стената?
Нима не потърсих топлината твоя?
Нали опитахме да разрушим покоя?
Нима не чувствахме едни неща?
Не виждахме ли пътя във нощта?
За други ли бяхме предопределени?...
Защо ли от живота сме така сломени?
Ще ми предложиш ли отново свойта ласка,
да сваля поне и таз’ проклета маска?
Защо по тебе сълзи пак проливам?
Защо във огледалото те пак откривам?
Защо се вслушахме в неверните съвети?
Защо ли самотата е така проклета?
Защо наказа ни така съдбата?
Защо боли така душата?
Но утре ще събориме стената,
ще слезем пак от сцената, познати.
Ще се усмихна и към теб ще се затичам,
ще те прегърна и ще шепна...
САМО ТЕБ ОБИЧАМ!!!
© Владислав All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасно Влади.Пак ми пълниш очите със сълзи приятелю.
-
Разтупка ми се сърчицето!!!!
-
Много силно и истински!
Защо ли? И аз всеки ден се питам същото. -
много е хубаво нямам думи
-
Много нежно. Поздравче от мен. Ако знаеш колко много искам и на мен някой да ми каже точно тези думи-"Ще те прегърна и ще шепна-
Само теб обичам." -
хората понякога остават неразбрани и обикновената реакция на околните е че - щом не можем да се изидгнем до тяхното ниво, трябва да ги принизим до нашето... трябва да им прощаваме на тези хорица...
-
Благодаря. Макар че скоро го разисквах с един мой приятел - лингвист - който "разкъса" произведението ми. Написах го в един горещ летен ден преди две години, с мисълта за първото момиче, в което се влюбих. Много държа да подчертая репликата "Защо във огледалото те пак откривам?" - идеята зад нея е, че с това момиче си приличаме толкова много, че когато погледна в огледалото виждам нея и нейните очи. Хубав образ, който обаче само аз мога да разбера истински...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
