САМО ТОЛКОВА...
На Румяна
Само толкова мога
– и повече нищо:
да изплитам дантела от слово и рими,
да бълбука стихът като ручей отприщен,
да обичам незримо, да плача незримо.
Само толкова зная
– и повече нищо:
да премеря теглото на сянката лека,
непонятния свят на съня да разнищя,
да трасирам прозрачната лунна пътека. ...