Човеците май раждат се такива,
очаквах аз, че част от тях си Ти!
И таралежите са без бодли тогава!
А твойте тръни...Бог да ги прости!
Душата си за други не съблякох,
по монокини... и пред мен не е била!
Загърбил истината, аз надежда дишах,
потънал в мит за сбъдната мечта!
Желаеше да те усмихвам за утеха,
щом пак си наранена и боли!
Събличаше ме после сякаш стара дреха,
а аз съзирах... кораб в черните очи! ...