Бъди до мен само тази вечер,
целуни само едното ми око,
седни тихо до мен и ми думай
за светлината, топлотата и за нищото,
но не за онова, черното, а за бялото, дишащото,
забравеното в прашасалото пожълтяло томче...
Погали ме само с намек за усмивка,
погледни ме със затворени очи,
само в синевата тиха ме обичай,
а в кръвта си алена и бурна бъди щастлива,
Вземи ме със себе си само веднъж,
на пътешествие до пред блока, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up