Стоя в предпразничната нощ сама... очаквам те, тъй както много нощи, загледана във непрогледната тъма - ще чакам... и ще се надявам... още... Отворена за теб е пътната врата, отворено е и сърцето ми за тебе, а обичта ми - пътеводна светлина, пътеката към мен ще ти огрее... Очаквам те - в уют и светлина, догарят вече празничните свещи, във сенките им стеле се тъга - нечакани потичат сълзите горещи... Къде се дяна топлината от преди?... Нима загубих цялата ти обич вече?... Болезнени във мен са мислите, дали ще дойдеш ти, поне за тази вечер?... И тази нощ надеждата ми се стопи, аз чаках, както много други нощи... незряща от изплакани сълзи по тебе... да мечтая ли все още?... С проядена от колебания душа очите си притварям уморени... И тази нощ отново съм сама... и само във сънят ще си до мене...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
е само в съня си с него...
Но пък стиха е много стойностен и
много ми хареса!!! И това е!