При всяка стръмнина в живота ни

ти се предаваше, отказваше да се пребориш,

а беше достоен за това.

А аз бях там, винаги до теб!

Тихо шепнеща, че животът е радост и тъга...

и бих пила от двете стига само да мога да ти подам ръка!

Ден-два лутане, отричане...

и по детски неосъзната вина,

ти идваше, хващаше ме за ръка и сякаш

прелитахме над тази стръмнина!

И беше лед, и беше стон, и безмълвна тъга,

но те обичам така, както не бях и мечтала до сега!